самовъзвеличил

Речник на българския език

1. самовъзвеличил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзвеличил е производна форма на самовъзвелича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзвеличил — мин. деят. св. прич. м. р.

самовъзвеличил е производна форма на самовъзвелича (мин. деят. св. прич. м. р.).