самовъзвеличало е

Речник на българския език

1. самовъзвеличало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзвеличало е е производна форма на самовъзвелича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).