самовъзвеличали

Речник на българския език

1. самовъзвеличали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзвеличали е производна форма на самовъзвелича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самовъзвеличали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самовъзвеличали е производна форма на самовъзвелича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).