самовъзвеличала

Речник на българския език

1. самовъзвеличала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовъзвеличала е производна форма на самовъзвелича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовъзвеличала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самовъзвеличала е производна форма на самовъзвелича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).