самовъзвеличал

Речник на българския език

1. самовъзвеличал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзвеличал е производна форма на самовъзвелича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзвеличал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самовъзвеличал е производна форма на самовъзвелича (мин. деят. несв. прич. м. р.).