самовъзвеличавал е

Речник на българския език

1. самовъзвеличавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзвеличавал е е производна форма на самовъзвеличавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзвеличавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзвеличавал е е производна форма на самовъзвеличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзвеличавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзвеличавал е е производна форма на самовъзвеличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).