самовъзвеличавало

Речник на българския език

1. самовъзвеличавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзвеличавало е производна форма на самовъзвеличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзвеличавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзвеличавало е производна форма на самовъзвеличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовъзвеличавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самовъзвеличавало е производна форма на самовъзвеличавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самовъзвеличавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самовъзвеличавало е производна форма на самовъзвеличавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).