самовъзвеличавали

Речник на българския език

1. самовъзвеличавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзвеличавали е производна форма на самовъзвеличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самовъзвеличавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзвеличавали е производна форма на самовъзвеличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самовъзвеличавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самовъзвеличавали е производна форма на самовъзвеличавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самовъзвеличавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самовъзвеличавали е производна форма на самовъзвеличавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).