самовъзвеличавала

Речник на българския език

1. самовъзвеличавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовъзвеличавала е производна форма на самовъзвеличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовъзвеличавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовъзвеличавала е производна форма на самовъзвеличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самовъзвеличавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самовъзвеличавала е производна форма на самовъзвеличавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самовъзвеличавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самовъзвеличавала е производна форма на самовъзвеличавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).