самовъзвеличавал

Речник на българския език

1. самовъзвеличавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзвеличавал е производна форма на самовъзвеличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзвеличавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзвеличавал е производна форма на самовъзвеличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзвеличавал — мин. деят. св. прич. м. р.

самовъзвеличавал е производна форма на самовъзвеличавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самовъзвеличавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самовъзвеличавал е производна форма на самовъзвеличавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).