самовъзбуждаха

Речник на българския език

1. самовъзбуждаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзбуждаха е производна форма на самовъзбуждам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самовъзбуждаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзбуждаха е производна форма на самовъзбуждам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).