самовъзбуждал съм

Речник на българския език

1. самовъзбуждал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовъзбуждал съм е производна форма на самовъзбуждам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзбуждал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовъзбуждал съм е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзбуждал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовъзбуждал съм е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).