самовъзбуждало съм

Речник на българския език

1. самовъзбуждало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовъзбуждало съм е производна форма на самовъзбуждам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзбуждало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовъзбуждало съм е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовъзбуждало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовъзбуждало съм е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).