самовъзбуждали са

Речник на българския език

1. самовъзбуждали са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

самовъзбуждали са е производна форма на самовъзбуждам (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. самовъзбуждали са — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзбуждали са е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самовъзбуждали са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзбуждали са е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).