самовъзбуждали

Речник на българския език

1. самовъзбуждали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзбуждали е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самовъзбуждали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзбуждали е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самовъзбуждали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самовъзбуждали е производна форма на самовъзбуждам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самовъзбуждали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самовъзбуждали е производна форма на самовъзбуждам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).