самовъзбудил съм

Речник на българския език

1. самовъзбудил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовъзбудил съм е производна форма на самовъзбудя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзбудил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовъзбудил съм е производна форма на самовъзбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).