самовъзбудил си

Речник на българския език

1. самовъзбудил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовъзбудил си е производна форма на самовъзбудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзбудил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовъзбудил си е производна форма на самовъзбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).