самовъзбудило съм

Речник на българския език

1. самовъзбудило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовъзбудило съм е производна форма на самовъзбудя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзбудило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовъзбудило съм е производна форма на самовъзбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).