самовъзбудило е

Речник на българския език

1. самовъзбудило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзбудило е е производна форма на самовъзбудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзбудило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзбудило е е производна форма на самовъзбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).