самовъзбудило

Речник на българския език

1. самовъзбудило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзбудило е производна форма на самовъзбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзбудило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самовъзбудило е производна форма на самовъзбудя (мин. деят. св. прич. ср. р.).