самовъзбудили

Речник на българския език

1. самовъзбудили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзбудили е производна форма на самовъзбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самовъзбудили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самовъзбудили е производна форма на самовъзбудя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).