самовъзбудила си

Речник на българския език

1. самовъзбудила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самовъзбудила си е производна форма на самовъзбудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовъзбудила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самовъзбудила си е производна форма на самовъзбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).