самовъзбудила

Речник на българския език

1. самовъзбудила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовъзбудила е производна форма на самовъзбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовъзбудила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самовъзбудила е производна форма на самовъзбудя (мин. деят. св. прич. ж. р.).