самовъзбудил

Речник на българския език

1. самовъзбудил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзбудил е производна форма на самовъзбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзбудил — мин. деят. св. прич. м. р.

самовъзбудил е производна форма на самовъзбудя (мин. деят. св. прич. м. р.).