самовъзбуди

Речник на българския език

1. самовъзбуди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самовъзбуди е производна форма на самовъзбудя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самовъзбуди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самовъзбуди е производна форма на самовъзбудя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самовъзбуди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самовъзбуди е производна форма на самовъзбудя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самовъзбуди — повелително наклонение, ед. ч.

самовъзбуди е производна форма на самовъзбудя (повелително наклонение, ед. ч.).