самовъзбудело е

Речник на българския език

1. самовъзбудело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзбудело е е производна форма на самовъзбудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).