самовъзбудело

Речник на българския език

1. самовъзбудело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзбудело е производна форма на самовъзбудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзбудело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самовъзбудело е производна форма на самовъзбудя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).