самовъзбудели

Речник на българския език

1. самовъзбудели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзбудели е производна форма на самовъзбудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самовъзбудели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самовъзбудели е производна форма на самовъзбудя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).