самовъзбудела

Речник на българския език

1. самовъзбудела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовъзбудела е производна форма на самовъзбудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовъзбудела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самовъзбудела е производна форма на самовъзбудя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).