самовъзбудел

Речник на българския език

1. самовъзбудел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзбудел е производна форма на самовъзбудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзбудел — мин. деят. несв. прич. м. р.

самовъзбудел е производна форма на самовъзбудя (мин. деят. несв. прич. м. р.).