самовнушил съм

Речник на българския език

1. самовнушил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовнушил съм е производна форма на самовнуша (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самовнушил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовнушил съм е производна форма на самовнуша (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).