самовнушил е

Речник на българския език

1. самовнушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовнушил е е производна форма на самовнуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовнушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовнушил е е производна форма на самовнуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).