самовнушила

Речник на българския език

1. самовнушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовнушила е производна форма на самовнуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовнушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самовнушила е производна форма на самовнуша (мин. деят. св. прич. ж. р.).