самовнушил

Речник на българския език

1. самовнушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовнушил е производна форма на самовнуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовнушил — мин. деят. св. прич. м. р.

самовнушил е производна форма на самовнуша (мин. деят. св. прич. м. р.).