самовнуши

Речник на българския език

1. самовнуши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самовнуши е производна форма на самовнуша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самовнуши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самовнуши е производна форма на самовнуша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самовнуши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самовнуши е производна форма на самовнуша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самовнуши — повелително наклонение, ед. ч.

самовнуши е производна форма на самовнуша (повелително наклонение, ед. ч.).