самовнушала

Речник на българския език

1. самовнушала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовнушала е производна форма на самовнуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовнушала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самовнушала е производна форма на самовнуша (мин. деят. несв. прич. ж. р.).