самовнушал

Речник на българския език

1. самовнушал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовнушал е производна форма на самовнуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовнушал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самовнушал е производна форма на самовнуша (мин. деят. несв. прич. м. р.).