самовзривял съм

Речник на българския език

1. самовзривял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовзривял съм е производна форма на самовзривя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).