самовзривяло си

Речник на българския език

1. самовзривяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовзривяло си е производна форма на самовзривя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).