самовзривяло

Речник на българския език

1. самовзривяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовзривяло е производна форма на самовзривя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовзривяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самовзривяло е производна форма на самовзривя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).