самовзривяла съм

Речник на българския език

1. самовзривяла съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самовзривяла съм е производна форма на самовзривя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).