самовзривяла

Речник на българския език

1. самовзривяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовзривяла е производна форма на самовзривя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовзривяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самовзривяла е производна форма на самовзривя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).