самовзривял

Речник на българския език

1. самовзривял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовзривял е производна форма на самовзривя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовзривял — мин. деят. несв. прич. м. р.

самовзривял е производна форма на самовзривя (мин. деят. несв. прич. м. р.).