самовзривяваха

Речник на българския език

1. самовзривяваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самовзривяваха е производна форма на самовзривявам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самовзривяваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самовзривяваха е производна форма на самовзривявам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).