самовзривявах

Речник на българския език

1. самовзривявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самовзривявах е производна форма на самовзривявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самовзривявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самовзривявах е производна форма на самовзривявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).