самовзривявал съм

Речник на българския език

1. самовзривявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовзривявал съм е производна форма на самовзривявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самовзривявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовзривявал съм е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самовзривявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовзривявал съм е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).