самовзривявал си

Речник на българския език

1. самовзривявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовзривявал си е производна форма на самовзривявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самовзривявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовзривявал си е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самовзривявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовзривявал си е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).