самовзривявал е

Речник на българския език

1. самовзривявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовзривявал е е производна форма на самовзривявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовзривявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовзривявал е е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самовзривявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовзривявал е е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).