самовзривявало съм

Речник на българския език

1. самовзривявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовзривявало съм е производна форма на самовзривявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовзривявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовзривявало съм е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовзривявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовзривявало съм е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).