самовзривявало си

Речник на българския език

1. самовзривявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовзривявало си е производна форма на самовзривявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовзривявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовзривявало си е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовзривявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовзривявало си е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).